Представете си следната ситуация: Живеете мирно и тихо на едно място, отдалечено от „културата“ и „цивилизацията“ на Западна Европа. Същевременно това е страна, която има всичко необходимо, за да съществува – територия, природа, прекрасно слънце и народ. Да, когато си далеч обаче от тази земя, имаш чувството, че целият народ е твоето семейство. Той е по-близък до теб и преживяванията на това място ти липсват толкова много, че сълзите започват да се стичат. Може би това е, което хората наричат носталгия. Но не само.
Имаш си това прекрасно кътче, пълно с истории и хилядолетни преживявания, имаш приятели, които държат на теб, интелигентни хора, с които да общуваш на воля и разбира се най-важното — прекрасни близки хора, семейството, сред което изпъква и той, Слънцето, което вече в продължение на шест години изпълва цялата ти същност. В един миг обаче някой те издърпва от тази идилия и попадаш в един абсолютно непознат свят, наречен Западна Европа. Хората, градът, природата, всичко е различно и по свой си начин враждебно.
Ако си прекарал голяма част от детството си с най-близкия си човек, със сродната си душа, ако сте живели заедно и сте споделяли всичко един с друг, а сега той е на километри… Ако до сега си разчитал на този човек да оправи нещо, когато се повреди, а ти да се мотаеш наоколо, без да проявиш интерес да се научиш как става, дам, трудно е. Ако ги няма до теб хората, които те разбират и подкрепят във всяка ситуация… Ето това се случва сега.
Като добавим разбитите представи и мечти за „културните“ европейци, бъркотията е пълна. Винаги съм казвала едно нещо. Ако най-голямото удоволствие в живота на един човек е да прекарва всяка нощ по дискотеки и барове, да се напива и да пуши като комин, то значи, че той има сериозни психически проблеми с личността си. А повечето хора на 20-25 години попадат именно в тази категория. Никой от тях не може да осъзнае какво щастие е да се намираш на съвсем различно място, да опознаеш неговата история, традиции и обичаи. Но както е казал Константинов: „Разни хора, разни идеали.“ Дано с времето да променят ценностната си система в положителна насока. И ако случайно не попадаш в тази категория, ако духовното ти равнище е на по-високо ниво от това на останалите хора, с които общуваш, тогава ситуацията става напечена.
Животът ни е даден, за да го изживеем, не само да съществуваме. Не трябва да се придържаме до последно към някакви общи рамки, а да се опитаме да променим ситуацията. Животът трябва да има смисъл, нещо, заради което се събуждаш сутрин с усмивка, нещо, което ни помага в трудните моменти, което ни кара да се чувстваме силни и упорито да постигаме целите си.
